Сподели

В никоя държава в света не съществува единна регулация на p2p кредитните платформи. В Европейския съюз също няма приети еднакви за всички страни – членки регулации. Тъй като няма единни регулативни мерки, това не означава, че няма никакви регулации. Има такива, но те имат своите разлики. Методите за регулации за сигурност могат да се обединят в три основни категории.

Характерно за първата категория е, че се сключва директен договор между инвеститора и кредитополучателя. В тази ситуация обикновено p2p платформата не се нуждае от лиценз за упражняване на финансова дейност от Комисията по финансов надзор или Централната банка на съответната държава. Пример за този тип взаимоотношения между p2p платформата, инвеститорите и кредитополучателите до скоро беше Великобритания. Сега отскоро там има нова регулация, като заради нея p2p компаниите са в процес на кандидатстване за специализиран p2p лиценз.

При втората категория регулации p2p компанията добавя трета страна във взаимоотношенията между инвеститори и кредитополучатели, чиято цел е да финансира сделката. Тази трета страна обикновено е компания с лиценз от Централната банка. Това позволява задължението да се раздели на малки части, които се предлагат публично на финансовите пазари. Този подход е характерен основно за САЩ. Там регулатор се явява американската комисия по финансов надзор SEC.



При третата категория регулации p2p платформата е регистрирана като финансова институция или си партнира с такава. При това положение p2p платформата има възможността да отпуска кредити и след това да продава на своя частен пазар правата за получаване на плащания над отделни дялове от дълга. Този модел е характерен за p2p платформите от Балтийския регион. Българската компания Klear също работи на този принцип.

LEAVE A REPLY