Какво ни липсва на нас, българите, през последните години и се усеща много добре в развитието на страната ни? Липсва ни увереност – онази истинската вътрешна увереност, че можем да постигнем целите си и да се справим с трудностите. Онази увереност, която ни кара да даваме максимума от себе си. Не онази, показната, иначе казано избиването на комплекси или пък на национално ниво показният патриотизъм. Не, тук не става въпрос за това. Става въпрос за вярата във всеки от нас, че можем да бъдем това, което сме си поставили като цел, че можем смело да следваме мечтите си, че можем да направим България едно по-добро място за живеене.

Увереност в себе си, но и отговорност към себе си, близките ни хора, правилно и отговорно отношение към приятелите ни и патрньорите ни, към учителите ни (тези по призвание и хората, от които сме научили нещо и които учат на нещо полезно), към обществото като цяло. Отговорността е ключов фактор страната да стане по-готина за живеене, по-нормална и икономически по-добре развита. От отговорността и увереността ни зависи бъдещето, бъдещето на децата ни, промяната в манталитета ни като цяло и това да имаме по-добри управници и политици.

Политиците са ни криви – крадат, не правят нищо полезно, не защитават интереса на родината ни – но ние сме ги избрали и те са част от това общество, за което става дума. Те са част от нас, значи не само те са такива – желателно е повече хора да се замислят какви са, какви искат да бъдат, на какво възпитават децата си, в какво общество искат да живеят, и как от безотговорната нация като цяло да излязат добри управници. Няма как – от всички нас зависи, най-вече от младите хора, от майките и бащите, от учителите. Тогава може и да сме по-отговорни за кого гласуваме, а може и да има желаещи да станат политици и управленци наистина способни и отговорни хора, които няма да гледат как да вземат нещо за себе си и да не направят нищо полезно. Чисто в исторически план България е имала такива периоди и управници, не е невъзможно да имаме и за в бъдеще. Увереност в нас самите да променим страната към по-добро. Увереност да се променим към това, което искаме да бъдем. Отговорност, към себе си, околните и когато гласуваме доверие на някого. А и отговорност към следене дали се е оправдало доверието ни. И да се научим да търсим отговорност уверено и винаги, когато трябва и от когото трябва. Трудно е да бъдеш уверен в днешно време, но и винаги е било трудно всъщност. Лесният път е да се откажеш. Ако някога в трудните моменти в историята на България се бяха отказали предците ни, сега нямаше да съществуваме. Те са се борили, дали чрез проливане на кръв – при войни и въстания, дали чрез работа, създаване на бизнес и тн. в мирни времена – трябва да помним, че сме доказвали, че сме били силни и че можем. И все пак, за да не се разбере погрешно – в статията става въпрос за увереността в собствените си сили, за постигане на целите ни, за отговорността от действията и бездействията ни. Не е с някакъв политически смисъл, а е да мотивираме себе си, за да сме по-доволни от нас си и от обществото, в което живеем. От заобикалящата ни среда. Статията е ориентирана към хората, които искат да се развиват, но и които искат да създават бизнес в България. Да повярват в себе си, да бъдат уверени, че от малко, но правилни действия, животът става по-приятен и си струва.       

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here